Книгата на британската писателка и носител на литературната награда Букър за 2024 Саманта Харви (Samantha Harvey) "Безкрайните нощи", е мемоар, който разглежда деликатната тема на безсънието. В съвременния забързан свят, безсънието може да се определи като "лиминално" явление, тъй като нощите, които обикновено смятаме за време за сън, всъщност ни принуждават да спрем и да се замислим. Това води до нарастващ страх и паника от невъзможността да заспим, нито в настоящето, нито в бъдещето.

Книгата на британската писателка и носител на литературната награда Букър за 2024 Саманта Харви (Samantha Harvey) "Безкрайните нощи", е мемоар, който разглежда деликатната тема на безсънието. В съвременния забързан свят, безсънието може да се определи като "лиминално" явление, тъй като нощите, които обикновено смятаме за време за сън, всъщност ни принуждават да спрем и да се замислим. Това води до нарастващ страх и паника от невъзможността да заспим, нито в настоящето, нито в бъдещето.

Протагонистката на книгата води активен живот през деня, живот, който предполага постижения, но безсънието променя всичко. В книгата се споменава известна фраза от филма "Бойно поле", която подчертава, че безсънието пречи на реалността и я трансформира в нещо неясно и размито. Саманта описва различни фактори, довели до нейното състояние. Политическата и социална ситуация в Обединеното кралство, особено около Брекзит, също играе роля в нейния стрес и тревоги.

Безсънието променя възприятието за времето, което за писател е особено важно, тъй като влияе на начина, по който се изразява. В книгата се включват интересни етнографски и лингвистични разсъждения, например за народа на Пираня (Piranaha), както и развитието на разказа. Саманта споменава концепцията за "цвете с хиляда листенца на битието тук", вдъхновена от стихотворение на Филип Ларкин (Philip Larkin), което акцентира на малките радости в ежедневието, като приготвянето на джин и тоник. Въпреки това, Саманта не успява да намери необходимото време за почивка между предишното и следващото.

Алтернативни книги, като например "Никога не се доверявайте на безсънните жени" на Анабел Абс (Annabel Abbs) предлага идеи как да се използва времето на будност за пътуване чрез книги, но е ясно, че за да се направи това, човек трябва да разполага със свободно време. Интересно е, че Саманта не успява да използва времето си по подобен начин. За сравнение, романът на Отеса Мошфег (Ottessa Moshfegh) "Годината ми на покой и забвение" разказва за героиня, която търси успокоение чрез самоназначена терапия на съня, но вместо това усложнява живота си.

Саманта се консултира с лекари и психиатри, които предлагат решения, включително медикаментозни и психологически терапии. Въпреки това, истинското възстановяване идва само чрез примирие със себе си и света около нас, за да можем да намерим баланс.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.